post

За честта на футболния Северозапад!

Според футболното деление в България, Северозападът обхваща областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново. 7 клуба от тази зона започнаха надпревара в професионалния футбол през миналата година – Ботев Враца, Етър и Монтана в Първа лига, а Литекс, Кариана, Локо ГО и Янтра Габрово във втория ешалон. Кариана прекрати участие на полусезона, а от останалите 6 тима само Литекс не бе замесен в борба за оцеляване в своята група. В крайна сметка Ботев Враца и Янтра се спасиха, а Локо ГО, Етър и Монтана изпаднаха директно.

В трите елитни групи при юношите картината не е много по-различна. Единственият представител на Зона „Велико Търново“ в U19 Монтана цял сезон е на дъното. В тази възраст Ботев Враца и Етър предпочетоха да развиват дублиращи отбори в Трета лига. При U17 Монтана и Спартак 1919 от Плевен отпаднаха още при първата пресявка на западната група, като мястото си тук запазва само Етър. При U15 предварително се спасиха Ботев Враца и Спартак 1919, Етър играе допълнителни квалификации, а Монтана изпадна директно.

Ако погледнем по-назад в историята на елитните групи, близо 30% от отпадналите или отказалите участие отбори са от Северозапада. В същото време Зоналният съвет във Велико Търново така и не успява да направи система от първенства за подрастващите, в която да се състезават всички центрове от региона. Многократно Ботев Враца е поставян в унизителната позиция да моли, за да бъде допуснат в надпревара с другите именити клубове в региона. През настоящия сезон например набор 2008 играе в почти апокрифен шампионат, където бе приет по милост в последния момент и то при условие, че ще гостува във всичките си срещи…и го спечели. Това обяснява ли достатъчно ясно, защо най-добрите деца от региона са най-лесната цел за скаутите на големите академии? Това ли е политиката? Бъдещите Боримиров, Ст. Петров, М. Петров, Хубчев, Гетов или Балъков рано-рано да напуснат родните си клубове?

Нека разгледаме последните 60 години в професионалния футбол у нас. Подредихме клубовете от региона според мястото им в крайното класиране на всеки от сезоните. Най-добрите 5 през всяка година може да видите в илюстрациите към този материал.

Защо разглеждаме статистиката точно от сезон 1961/62 насам?

Това е първата от 60 поредни кампании в българския футболен елит, в която има поне един представител на Северозапада. Ако Ботев Враца бе загубил баража срещу Септември на футболната карта на България щеше се появи огромна дупка – пропаст от 10 области между София и Разград, където няма отбор от Първа лига.

Защо това има значение?

До средата на ’80-те години на XX век има две Б групи. Северната обикновено обхваща десетина отбора от Северозапада. Точно преди 50 години, когато Ботев Враца печели бронзовите медали, в А група има 4 представителя на региона – Ботев, Янтра, Спартак и Етър. В Северната Б група са още отборите от Видин, Свищов, Монтана, Ловеч, Мездра, Лом, Троян, Севлиево, Трявна, Горна Оряховица, Лясковец и Чипровци. 16 организирани отбора на професионално ниво. Трябва да отбележим, че през сезон 1993/94 за последно Северозападът има над 10 представителя в професионалния футбол. С какво свързвате футболната 1994 година?

След това идва сблъсъкът с новата икономическа реалност. В различни периоди и за различни интервали от картата на професионалния футбол изчезват Ботев Враца – 12 сезона (11 са между 1994 и 2009 година), Спартак Плевен 9 сезона и Етър 6 сезона. След 1990 година големите съперници от вече не толкова близкото минало – Ботев, Спартак и Етър са били едновременно в професионалния футбол едва 9 от 31 възможни пъти. И нито веднъж не са се събирали в елита. Дори през 2003 година едновременно са при аматьорите. Някъде тогава бе и последното участие на България на голям футболен форум.

В последните години два пъти се случи Зона „Велико Търново“ да бъде представена едва от 4 професионални тима. В 20-те шампионата между сезоните 1998/99 и 2017/18 10 пъти Зоната имаше само един представител в елита и в 8 случая това беше Литекс. Статистиката на региона без отбора от Ловеч на ниво професионален футбол и елитни юношески групи би била катастрофална. Това е единственият клуб от Северозапада попадал в топ 6 след 1994 година.

С всичката тази информация не целим да правим внушения, че в България липсва политика за развитие на футбола по региони, че форматът на първенството трябва да се промени, или че са крайно наложителни реформи в детско-юношеския футбол. Всичко това няма да се промени с публикации, отворени писма или кръгли маси. Преди всичко клубовете трябва да повишим своя стандарт на работата.

Традицията на футболните центрове от региона трудно се вписва с пазарната икономика след 1990 година. Демографската катастрофа и миграцията към София и чужбина са продължението на същия проблем. Отборите тук влизат в една малко странна категория „общински“, защото на всички е ясно, че съществуват в професионалния футбол единствено благодарение на кметовете в региона. Липсата на достатъчно пазарни механизми, които да привлекат частни футболни инвеститори, не позволява на тези клубове да развият потенциала си.

Две са причините, поради които публикуваме тази дълга статия точно сега. На първо място искаме да отбележим, че за първи път от лятото на 1985 година или 36 сезона по-късно Ботев Враца е шампион в символичното първенство на Северозапада. Това не може да ни зарадва много, защото няма нищо шампионско в това да играеш бараж за оцеляване. Оставаме единственият представител на региона в Първа лига, тенденцията е ясна – няма как да се прави професионален футбол по този начин. „Общинските“ клубове нямат бъдеще…

По-важната причина да отделим толкова много внимание на статистиката точно днес, е защото вярваме в нея. Щом след 36 години най-сетне успяхме да се върнем там, където сме били най-често от всички преди 1990 година, значи сме на прав път. Посоката ни е вярна, но не и скоростта с която се движим. Време е да превключим на по-висока предавка. Нещо, което нашите предшественици между 1989 и 2009 не съумяха да постигнат.

Усилията ни през последните години са последователни – изчистваме старите задължения, реновираме стадиона, инвестираме в базата, развиваме школата, създадохме успешен дублиращ отбор и върнахме устойчиво представителния тим в елита. Всичко това са елементи, които правят Ботев Враца по-привлекателен партньор, отколкото бе през есента на 2015 година.

Победата над Септември ни изправи пред нова възможност – привличане на инвеститор, който да надгради това, което постигнахме до тук с минимални ресурси и голямо желание. Вече водим преговори с хора, които имат интерес да развиват клуба. Не бързаме и ще изберем внимателно с кого да работим. Ботев Враца не се продава или подарява. Търсим партньор, който ще има ясни права и ангажименти. Клубът е финансово осигурен, така че не сме притиснати от времето и обстоятелствата. Сега е най-подходящият момент да минем на следващото ниво. Искаме да растем и да се борим за по-значими успехи от оцеляването в Първа лига.

post

Левски – неудобен, но не и непобедим съперник

Малцина помнят последната ни победа срещу Левски във Враца. Тя датира от октомври 1988 година. Тогава на стадион „Христо Ботев“ побеждаваме с 3:1 пред 20 000 души. Общият баланс срещу „сините“ е 59 мача, 8 победи (2 на „Герена), 13 ремита и 38 поражения.

Най-добрата серия срещу Левски е между април 1985 и пролетта на 1987. В този период записваме едно равенство и три успеха. Тук влиза и незабравимото 3:6 на „Герена“. За съжаление тази хубава поредица приключва с поражение 7:1 в столицата.

Най-тежката серия е от есента на 1966 до пролетта на 1975 година. През това време се изиграват 16 мача без успех за Ботев Враца.

Всички обаче помним последната победа! Вълшебното 1:3 в София през миналия сезон с два гола на Валери Божинов и един на Валери Домовчийски. Страхотна игра на целия отбор начело с треньора Сашо Ангелов.

Не се случва често Ботев Враца да побеждава Левски, но когато го прави обикновено е запомнящо се! Да си пожелаем още един мач, който да остане в историята на клуба. Очакваме победа над Левски във Враца вече четвърто десетилетие!


post

Тодор Гарев за последната победа на Ботев Враца над Левски у дома

На 12 октомври 1988 година Ботев Враца категорично побеждава Левски във Враца с 3:1. Това не е нещо необичайно за времето си, защото през ’80-те години играе може би най-силната генерация на нашия клуб. Едва ли някой от над 20-те хиляди души на стадиона в този ден е предполагал, че в следващите три десетилетия няма да видим успех над „сините“ на стадион „Христо Ботев“. Ето какво си спомня от този мач Тодор Гарев – един от голмайсторите в срещата и настоящ треньор на набор 2006 в школата ни и на дублиращия отбор:

Имате серия от 4 поредни мача без загуба срещу Левски през ’80-те години – това ли е най-силният отбор в историят на нашия клуб?

Най-силни би следвало да са носителите на бронзовите медали преди нас. Но е факт, че в периода 1984-88 бяхме изключително постоянни и имахме най-устойчивите резултати. Класирания между 4-то и 8-мо място, без никакви притеснения за изпадане. Бяхме силен отбор и всеки съперник се съобразяваше с нас.

Конкретно за последния успех във Враца какво си спомняте?

Срещу Левски и ЦСКА играехме с удоволствие и двойно по-мобилизирани. Специално срещу Левски имахме добър баланс и нямахме никакви притеснения. Бях защитник, но изиграх първите 30 минути от срещата в тяхното поле. Дори открих резултата. Другите две попадения бяха дело на Емо Маринов. В никакъв случай Левски не бяха слаб отбор по това време, просто ние играехме с много увереност и смелост. Още по-важното обаче е, че в този мач започнахме с петима наши юноши до 21 годишна възраст – Ради Петков, Цветан Петров, Румен Ненов, Людмил Цветков и Дилян Цеков.

Кой ви беше най-неудобният съперник от „сините“ по това време?

Най-силен бе Божидар Искренов – техничен, повратлив, национален състезател. Същото мога да кажа и за Руси Гочев.

Какво очаквате от мачa тази неделя?

Тази пролет имаме потенциал и мястото в класирането не ни отива. Видя се с Арда, дори и с ЦСКА, че отборът ни може много и смятам, че ще го покаже точно в този мач. Много отдавна не сме ги побеждавали тук, така че може би е време за наш успех. Видяхме как ги победи Славия – със самочувствие, без страх. Най-важното е момчетата да са спокойни, защото като си уплашен не можеш да покажеш уменията си.

Няколко деца от вашия набор 2006 вече подписаха с Ботев, можем ли да очакваме около тях да се изгради „врачанският“ гръбнак на мъжкия отбор в близките години?

За мен това е най-важното в момента. Имаме силна генерация, надявам се да пробият. Всеки ден растат спортно-технически, развиват се и като добри хора. Имат потенциал, важното е да го реализираме в мъжкия футбол. Същото се отнася и за юношите, които играят за дублиращия отбор. Имаме талантливи деца!

Въпросът не е приятен, но защо според вас има деца, които напускат Ботев Враца подмамени от Лудогорец, ЦСКА, а и други клубове? Какво недостига тук?

Според мен грешат, но това си е решение на семейството. Ние като клуб трябва да имаме политика да приемаме обратно нашите момчета, дори да ни струва нерви и разочарование всяко напускане. За мен е успех не да те „дръпнат“ на 12-13 години в някоя по-голяма школа, а същите тези грандове да искат да те привлекат с професионален договор към първия си отбор, когато си на 17-18 години.

post

Ботев Враца срещу Етър- трето действие

Няма друго съперничество, в най-новата история на Ботев Враца, което е достойно за сравнение с противопоставянето между нашия клуб и Етър. Намираме се в третото действие от спектакъла от последните три години. Ето малко предистория.

След поредния официален фалит на Етър и неофициалния такъв на Ботев двата клуба стигнаха до Трета лига в сезона 2015/16 г. Първата директна среща през есента на 2015 г. бе спечелена от врачани на стадион „Ивайло“ с 0:1. Гол на Ангел Русев. Последва епично преследване кръг след кръг, като въпреки катаклизмите във Враца Ботев устояваше на върха до директния сблъсък през пролетта. С гол на Тодор Чаворски победохме с 1:0, но допуснахме пълен обрат в последните 10 минути. Поражението костваше поста на тогавашния наставник Николай Тодоров.

Нефутболните фактори от това противопоставяне вече са в историята и няма да се връщаме към тях. Още през зимата на 2016 г. се знаеше, че както и да завършат в класирането, двата тима ще бъдат поканени в новия формат на професионалния футбол. Битката бе по-скоро въпрос на чест и търновци финишираха едни гърди напред.

През 2016/17 двата тима бяха във Втора лига, като Етър имаше амбицията да атакува елита, докато Ботев Враца търсеше утвърждаване в професионалния футбол. Въпреки това врачани останаха непобедени в директните сблъсъци с търновци. Първо в старопрестолния град завършихме 1:1 след шедьовър на Тодор Чаворски. Този мач остана в историята като пример, как два непримирими съперника могат да се обединят зад обща кауза. Тогава врачани по инициатива на наставника Бойко Величков дариха сериоза сума за лечението на дете от Велико Търново.

У дома мачът бе още по-вълнуващ. След серия обрати, два гола на Спас Георгиев и един на Мариян Иванов, стигнахме до драматично реми 3:3. След толкова емоции и поради класирането в Първа лига на съперника сезон 2017/18 остана без директни сблъсъци по оста Враца – Велико Търново.

Въпреки че един сезон бяхме в различни дивизии, през 2018 г. отново има два мача между тимовете. Първият се игра в Монтана и бе категорично спечелен от Ботев Враца с 2:0 след две попадения на Петър Атанасов. Следващата среща е в сряда (5 декември) на стадион „Ивайло“. Със сигурност няма да е скучно! Както и да завърши двубоят, той ще е само поредния щрих от това съперничество.

Да обобщим в периода 2015 – 2018 се изиграха 5 мача – 2 победи за Ботев Враца, 2 равенства и 1 успех за Етър.

От нашите настоящи футболисти по два пъти са се разписвали Спас Георгиев и Петър Атанасов, а едно попадение има Мариян Иванов. И тримата са на линия за предстоящия двубой.

В дългосрочен план в елитния футбол двата тима са изиграли общо 35 мача, от които Етър има 16 победи, Ботев Враца 12 и 7 равенства. В цялата история на съперничеството на ниво А група Ботев Враца има 5 равенства и нито една победа на „Ивайло“. Ето още една традиция, която момчетата на Сашо Ангелов ще имат възможност да нарушат.

И нека си спомним началото на есенния полусеон, именно срещу Етър Пепи Атанасов отбеляза последните си две попадения. Головата суша би трябвало да бъде нарушена именно срещу същия съперник.

post

Турнир за деца в памет на Румен Ненов

Заедно със семейството на Румен Ненов организираме първи мемориален турнир в памет на легендарния ни вратар. Състезанието ще бъде във формат футбол 7 за деца родени през 2008 г. Ще се проведе на 15 септември /събота/ преди обяд на изкуственото игрище в спортен комплекс „Христо Ботев“.

Участие потвърдиха отборите на Арес София, ДФК Видин и ФК Монтана. За следващото издание ще се включат и столичните клубове, в които Румен Ненов е играл през кариерата си.

Ботев Враца ще участва с отбора набор 2008 г. воден от Пламен Йорданов. Момчетата тъкмо са загрели след 4 мача на турнир в  Бургас през последните дни и ще бъдат готови за новото предизвикателство.

Синът на Румен Ненов – Юлиян, който е част от отбора на Ботев Враца в Първа лига ще награди участниците в надпреварата.  Мениджър на турнира е Петьо Ценов. Идеята е състезанието да стане традиционно, като всяка година ще бъде за набор 2008, докато тези деца минават през различните възрастови групи и формати.

Предвидили сме още три мемориални турнира през следващите месеци. С тях ще почетем легендарния треньор Илия Панев (на 17 август 2019 г. ще отбележим 90 години от рождението му), големия нападател Илия Драгомиров – Линко и обичания от всички футболист и треньор Сашо Ангелов, който ни напусна в края на миналата година.

post

ЧРД, Георги Каменов!

277 мача и 150 гола за Ботев Враца! Достатъчно внушителни цифри, за да се превърнеш в легенда. Георги Каменов обаче е много повече от рекордьор в клубната статистика. Той е част от всички най-славни моменти в историята на Ботев. За нас е чест, когато всеки мач присъства на стадиона, за да подкрепя днешния отбор.

Днес Георги Каменов става на 77 години! Желаем му много здраве, щастие и още футболни радости с Ботев Враца. Разчитаме на него, както и на другите ветерани от славното минало, да предадат на момчетата в школата духa и енергията на техния Ботев. Да им помогнат да разберат, че са част от велик клуб, който е способен да постига велики победи!

 

post

Мартин Петров тренира с юношите на Ботев Враца

Като добър знак преди започващото утре първенство в Първа лига бе приета появата на Мартин Петров на стадион „Христо Ботев“ във Враца.

Легендата на българския футбол проведе тренировка с водените от Любен Любенов юноши младша възраст на изкуственото игрище. През цялото занимание насърчаваше момчетата и им даваше ценни указания в играта.

Мартин Петров е най-успешният врачански спортист и за младите таланти в школата бе голяма чест да се докоснат до класата му.

 

Той пожела успех на мъжкия отбор в старта на шампионата и изрази надежда скоро стадион „Христо Ботев“ да има осветление.

От клуба се надяваме скоро пак да намери време да ни посети, защото децата и от другите възрастови групи искат да играят с него.