post

За честта на футболния Северозапад!

Според футболното деление в България, Северозападът обхваща областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново. 7 клуба от тази зона започнаха надпревара в професионалния футбол през миналата година – Ботев Враца, Етър и Монтана в Първа лига, а Литекс, Кариана, Локо ГО и Янтра Габрово във втория ешалон. Кариана прекрати участие на полусезона, а от останалите 6 тима само Литекс не бе замесен в борба за оцеляване в своята група. В крайна сметка Ботев Враца и Янтра се спасиха, а Локо ГО, Етър и Монтана изпаднаха директно.

В трите елитни групи при юношите картината не е много по-различна. Единственият представител на Зона „Велико Търново“ в U19 Монтана цял сезон е на дъното. В тази възраст Ботев Враца и Етър предпочетоха да развиват дублиращи отбори в Трета лига. При U17 Монтана и Спартак 1919 от Плевен отпаднаха още при първата пресявка на западната група, като мястото си тук запазва само Етър. При U15 предварително се спасиха Ботев Враца и Спартак 1919, Етър играе допълнителни квалификации, а Монтана изпадна директно.

Ако погледнем по-назад в историята на елитните групи, близо 30% от отпадналите или отказалите участие отбори са от Северозапада. В същото време Зоналният съвет във Велико Търново така и не успява да направи система от първенства за подрастващите, в която да се състезават всички центрове от региона. Многократно Ботев Враца е поставян в унизителната позиция да моли, за да бъде допуснат в надпревара с другите именити клубове в региона. През настоящия сезон например набор 2008 играе в почти апокрифен шампионат, където бе приет по милост в последния момент и то при условие, че ще гостува във всичките си срещи…и го спечели. Това обяснява ли достатъчно ясно, защо най-добрите деца от региона са най-лесната цел за скаутите на големите академии? Това ли е политиката? Бъдещите Боримиров, Ст. Петров, М. Петров, Хубчев, Гетов или Балъков рано-рано да напуснат родните си клубове?

Нека разгледаме последните 60 години в професионалния футбол у нас. Подредихме клубовете от региона според мястото им в крайното класиране на всеки от сезоните. Най-добрите 5 през всяка година може да видите в илюстрациите към този материал.

Защо разглеждаме статистиката точно от сезон 1961/62 насам?

Това е първата от 60 поредни кампании в българския футболен елит, в която има поне един представител на Северозапада. Ако Ботев Враца бе загубил баража срещу Септември на футболната карта на България щеше се появи огромна дупка – пропаст от 10 области между София и Разград, където няма отбор от Първа лига.

Защо това има значение?

До средата на ’80-те години на XX век има две Б групи. Северната обикновено обхваща десетина отбора от Северозапада. Точно преди 50 години, когато Ботев Враца печели бронзовите медали, в А група има 4 представителя на региона – Ботев, Янтра, Спартак и Етър. В Северната Б група са още отборите от Видин, Свищов, Монтана, Ловеч, Мездра, Лом, Троян, Севлиево, Трявна, Горна Оряховица, Лясковец и Чипровци. 16 организирани отбора на професионално ниво. Трябва да отбележим, че през сезон 1993/94 за последно Северозападът има над 10 представителя в професионалния футбол. С какво свързвате футболната 1994 година?

След това идва сблъсъкът с новата икономическа реалност. В различни периоди и за различни интервали от картата на професионалния футбол изчезват Ботев Враца – 12 сезона (11 са между 1994 и 2009 година), Спартак Плевен 9 сезона и Етър 6 сезона. След 1990 година големите съперници от вече не толкова близкото минало – Ботев, Спартак и Етър са били едновременно в професионалния футбол едва 9 от 31 възможни пъти. И нито веднъж не са се събирали в елита. Дори през 2003 година едновременно са при аматьорите. Някъде тогава бе и последното участие на България на голям футболен форум.

В последните години два пъти се случи Зона „Велико Търново“ да бъде представена едва от 4 професионални тима. В 20-те шампионата между сезоните 1998/99 и 2017/18 10 пъти Зоната имаше само един представител в елита и в 8 случая това беше Литекс. Статистиката на региона без отбора от Ловеч на ниво професионален футбол и елитни юношески групи би била катастрофална. Това е единственият клуб от Северозапада попадал в топ 6 след 1994 година.

С всичката тази информация не целим да правим внушения, че в България липсва политика за развитие на футбола по региони, че форматът на първенството трябва да се промени, или че са крайно наложителни реформи в детско-юношеския футбол. Всичко това няма да се промени с публикации, отворени писма или кръгли маси. Преди всичко клубовете трябва да повишим своя стандарт на работата.

Традицията на футболните центрове от региона трудно се вписва с пазарната икономика след 1990 година. Демографската катастрофа и миграцията към София и чужбина са продължението на същия проблем. Отборите тук влизат в една малко странна категория „общински“, защото на всички е ясно, че съществуват в професионалния футбол единствено благодарение на кметовете в региона. Липсата на достатъчно пазарни механизми, които да привлекат частни футболни инвеститори, не позволява на тези клубове да развият потенциала си.

Две са причините, поради които публикуваме тази дълга статия точно сега. На първо място искаме да отбележим, че за първи път от лятото на 1985 година или 36 сезона по-късно Ботев Враца е шампион в символичното първенство на Северозапада. Това не може да ни зарадва много, защото няма нищо шампионско в това да играеш бараж за оцеляване. Оставаме единственият представител на региона в Първа лига, тенденцията е ясна – няма как да се прави професионален футбол по този начин. „Общинските“ клубове нямат бъдеще…

По-важната причина да отделим толкова много внимание на статистиката точно днес, е защото вярваме в нея. Щом след 36 години най-сетне успяхме да се върнем там, където сме били най-често от всички преди 1990 година, значи сме на прав път. Посоката ни е вярна, но не и скоростта с която се движим. Време е да превключим на по-висока предавка. Нещо, което нашите предшественици между 1989 и 2009 не съумяха да постигнат.

Усилията ни през последните години са последователни – изчистваме старите задължения, реновираме стадиона, инвестираме в базата, развиваме школата, създадохме успешен дублиращ отбор и върнахме устойчиво представителния тим в елита. Всичко това са елементи, които правят Ботев Враца по-привлекателен партньор, отколкото бе през есента на 2015 година.

Победата над Септември ни изправи пред нова възможност – привличане на инвеститор, който да надгради това, което постигнахме до тук с минимални ресурси и голямо желание. Вече водим преговори с хора, които имат интерес да развиват клуба. Не бързаме и ще изберем внимателно с кого да работим. Ботев Враца не се продава или подарява. Търсим партньор, който ще има ясни права и ангажименти. Клубът е финансово осигурен, така че не сме притиснати от времето и обстоятелствата. Сега е най-подходящият момент да минем на следващото ниво. Искаме да растем и да се борим за по-значими успехи от оцеляването в Първа лига.

post

Великолепната седморка на Ботев Враца

Впечатляващо е за всеки състезател да изиграе 100 мача в елита за един отбор. За клубовете също е чест да имат такива лоялни момчета в редиците си. Днес е последният кръг от третия ни сезон в Първа лига и за това решихме да ви припомним кои бяха футболистите, които са с нас от завръщането ни в елита и дори малко преди това.

Тези момчета не са от Враца, но на част от тях децата им се родиха и растат тук. Те са лицето на спорта в града и защитават с всички сили нашата емблема. Все още никой от тях няма 100 мача с екипа на Ботев Враца в Първа лига, но някои вече са много близо и през следващия сезон ще станат част от историята на клуба. Всъщност, те вече са част от нея! Останалото е въпрос на статистика.

1. Петър Атанасов – 88 мача в Първа лига за Ботев Враца

Пепи вече има 100 мача с нашата фланелка, но не го отбелязохме тържествено, защото сме убедени, че първи през този век ще влезе в „Клуб 100“ на Ботев Враца в елита. Присъедини се към нас през кампанията, в която спечелихме Втора лига и от тогава до днес е основен играч. Автор на някои от най-значимите голове в новата ни история. Гредите и проспуските все някога ще приключат и ще бъдат заменени от нови важни попадения. Всички обичат Пепи Атанасов! Нали?

2. Венцислав Керчев – 86 мача в Първа лига за Ботев Враца

Венци дойде под наем през 2018, след това стана наш състезател и три сезона е стълб в отбраната. Израстна много във Враца, понякога беше сърдит като трябваше да играе като бек, но винаги е бил на ниво. Каквото и да реши за бъдещето на кариерата си, ще го запомним само с добро. Разбира се ще се радваме да остане още поне един сезон тук, преди да отиде в чужбина и да влезе в „Клуб 100“. Ще му приляга!

3. Красимир Костов – 82 мача в Първа лига за Ботев Враца

Вратарят, който ни е спасявал стотици пъти в напечени ситуации. Страхотна личност, невероятна работна етика. Малцина помнят, че бе привлечен от изпадналия тогава Пирин като резервна опция. И само за месец се превърна в несменяем титуляр. Краси хареса живота във Враца и тук се чувства като у дома си. Това ни кара да вярваме, че също ще влезе в „Клуб 100“ до края на годината.

4. Валери Домовчийски – 79 мача в Първа лига за Ботев Враца

Домо дойде с визитката на футболист от европейска класа с мачове и голове в Бундеслигата и все още иска да остане при нас. В нито един ден през тези три сезона не си позволи да бъде нещо друго, освен пример за подражание. Който от по-младите играчи е успял да се възползва от контакта и работата с Домовчийски със сигурност е спечелил. Трудно можем да опишем приноса на Валери за Ботев Враца в няколко реда, просто си пожелаваме да е здрав и още победи с 1:0 след негово попадение. Най-сладкият успех във футбола!

5. Даниел Генов – 76 мача в Първа лига за Ботев Враца

Дани Генов се присъедини към нас в ужасяваща форма. На Сашо Ангелов му бяха нужни доста време и търпение, за да го подготви. Но Дани работеше професионално, по-професионално и още по-професионално. Естествено трудът му се отплати с много голове и асистенции. Вече е ясно, че Генов поема към ново предизвикателство и най-вероятно няма да запише 100 мача за Ботев Враца…но нищо не се знае! Желаем му успех и му благодарим за всичко!

6. Илия Миланов – 73 мача в Първа лига за Ботев Враца

Миланов дойде уж за малко във Враца, докато си търси нов отбор. След това му хареса и спря да търси. И така вече три сезона е в ядрото на отбора. Безспорно сред лидерите на тима. Имал е силни и не толкова силни мачове, но винаги е оставял сърцето си на терена. Най-добрите му мачове все още предстоят, да се надяваме с екипа на Ботев Враца.

7. Даниел Гаджев – 60 мача в Първа лига за Ботев Враца

Гаджев дойде още през 2017 година във Втора лига с репутацията на „наемен убиец в средата на терена“. И във всеки мач защитава това си реноме. Ако не бяха контузиите и наказанията, най-вече наказанията, щеше да е доста по-близо до стотиния си мач с нашата фланелка. Но Гаджев е войн, който всяка армия би искала в редиците си. Почти всички млади футболисти през годините попадаха под закрилата на Дани, който бащински ги търпеше да пораснат. Дори този процес да е бил болезнен понякога за тях.

В тази група разбира се е и Христо Митов, който има над 100 мача за родния Ботев. Неговата роля е да помага с опита и присъствието си. Ицо записа малко мачове след промоцията ни в Първа лига, но винаги е бил в подкрепа на Краси Костов и останалите си колеги.

На момчетата, които тепърва започват пътя си във футбола и Ботев Враца, можем само да пожелаем да постигнат поне толкова, колкото гореизброените. Пожелаваме им да ги надминат!

post

Възможен ли е нов Супер Уикенд за Ботев Враца?

Понятието „Супер Уикенд“ се появи, когато за първи път в края на миналото лято мъжкият отбор в efbet лигата, дублиращият в Трета лига и юношите U15 в Елитната група победиха в един и същи кръг. Това са трите формации на клуба, които към този момент се състезават в най-конкурентните първенства. За това следим тяхното представяне с най-голямо внимание. Това разбира се не омаловажава успехите на другите набори в школата.

Лошата серия на мъжете и дългата пауза при децата ни накара да забравим удоволствието от три важни победи в рамките само на няколко дни. Изминалият кръг обаче върна радостта от футбола във Враца. Първо децата на Тодор Гарев, водени в този мач от Ивайло Георгиев, шокираха Левски с 1:0 в Елитната група. В супер емоционален мач те вложиха много сили и старание, за да надделеят над лидера в групата и да го свалят от върха. С гол на Янислав Тонов Ботев Враца победи за първи път в историята си тим на Левски на ниво елитни групи.

След това дублиращият отбор рутинно спечели в Червен бряг и въпреки скептиците, които предричаха остро непостоянство на младия ни тим, записаха трети пореден мач бе загуба, втора „суха мрежа“ и вече имат 7 точки през пролетта. Двата гола за тима на Радостин Александров в срещата бяха дело на Виктор Василев и Асен Русинов през второто полувреме.

Мъжият отбор бе в тежка серия, за която говореше цяла България. След 8 поредни поражения изгря слънце и на нашата улица. С гол-шедьовър на Чавдар Ивайлов спечелихме с 0:1 в Монтана. Това е пета поредна победа над съседите! Всички вярваме, че с този успех отборът на Тони Здравков ще се върне в борбат за място между 7 и 10.

Всичко това вече е история, защото днес започва следващият кръг. Мъжкият и детският отбори си разменят противниците. U15 гостуват на Монтана в неделя, а мъжете днес приемат Левски София. И в двата мача излизаме уверени във възможностите си. За децата е ясно – победа ще им гарантира на 90% място в топ 6 на Елитната група. Мъжете пък имат възможност да прекъснат едно проклятие срещу този съперник. Ботев Враца не е побеждавал Левски във Враца от края на ’80-те години на миналия век. Реално след демократичните промени сме изиграли едва 4 срещи във Враца – 2 равенства и 2 поражения, но измерено в години, чакането за нов успех над „сините“ е твърде дълго. Време е за победа!

Ботев II приема Павликени в неделя. Този мач е пореден тест за постоянството на младата ни формация. А и все още нямат две поредни победи в актива си. Постоянство е ключовата дума, за да направят момчетата следващата стъпка. Средната възраст на титулярите отново ще е под 19 години, което е заявка за бъдещето на клуба.

Рядко се случва трите ни отбора да спечелят едновременно. Но точно този уикенд всички го желаем изключително силно! Най-много феновете, които изтърпяха ужасяващата серия на първия отбор и вече над 30 години не са виждали успех над Левски във Враца.

Лошата новина е, че откакто сме се завърнали в Първа лига, губим всички мачове, преди които сме чистили терена от сняг. Тази седмица треньорите в школата, U15, U17, Ботев Враца II и представителният отбор се включиха в почистването. Може би е време да нарушим още една „традиция“ точно днес!?

post

Момчетата от Ботев Враца II спечелиха най-важната битка

Постоянството е най-голямото предизвиктелство пред младите футболисти. А когато имаш отбор с над 15 играча под 21 години е съвсем естествено да бъдеш още по-внимателен с концентрацията. Особено след летящ старт като мача срещу Дреновец, спечелен с 5:1. „Успехът бе заслужен, но момчетата не бива да се главозамайват, смята старши-треньорът Радостин Александров. Според него младите играчи са израснали много през подготовката и тази победа ще им даде много увереност за следващите срещи.“

Нашите момчета обаче далеч не показаха целия си арсенал в първия мач. Видяхме един фамозен Виктор Василев с 4 гола и асистенция, но малко в сянка останаха отличните изяви на останалите момчета. Христо Георгиев направи няколко ключови спасявания на вратата. Младият централен защитник Кристиян Георгиев даде много сериозна заявка да бъде основна фигура в отбора. В средата Теодор Георгиев и Станислав Петков показаха доста класни изпълнения, въпреки тежкия терен, който със сигурност не бе в тяхна полза срещу далеч по-силните физически съперници. Борбеният нападател Йордан Желев съвсем скоро ще покаже головия си инстинкт, а пред напористия Асен Русинов сякаш няма невъзможни отигравания. Без много шум работата си свършиха Александър Добчев и Георги Радев, опитните Любо Петров и Любо Младенов пък нямат нужда от анализ и оценки. От пейката Тодор Горанов, Людмил Йотов и Пламен Спасов се включиха силно и също дадоха заявка скоро да намерят място сред титулярите. Ротациите и изненадите в състава тепърва предстоят. За съжаление дебютиралият вече в Първа лига Мирослав Маринов пропуска срещата с Бдин заради натрупани картони. Вратарят Любомир Василев дебютира на 15 години в мъжкия футбол и със сигурност ще получава още шансове за изява.

На Ботев Враца II предстои доста сериозен тест тази събота срещу Бдин Видин. Гостите са опрени до стената поради липса на точки, съставът им е обновен с качествени момчета и можещ треньор като Диян Попов, а и в изминалия кръг спечелиха точка срещу един от водещите тимове в Трета лига – Спартак Пл. „Знаем, че Бдин е в много по-добро състояние, спрямо есента, обяснява Александров. Според него обаче най-важно за Ботев Враца в този мач ще бъде футболистите да подходят със същата сериозност и настройка за битка, както и срещу Дреновец“

Играчите ни трябва да продължават да се трудят, а ние да нямаме прекалено високи очаквания към тях. Тепърва ще бъркат, тепърва ще търпят поражения и тепърва ще намират пътя си към професионалния футбол. Те няма какво да губят, защото вече спечелиха най-важната битка – престрашиха се да мерят сили с мъжете още на 16-17 годишна възраст. Много техни връстници се притесняват да го правят.

Специалистите предричат, че млад отбор като нашия трудно ще направи два поредни силни мача. За „детската градина“ на Ботев Враца обаче мечтите са безплатни!

post

Пълна подкрепа за отбора!

Неприятната серия от 7 поредни загуби би разколебала и най-уверените футболисти, би притеснила и най-опитните ръководители, би изнервила и най-верните фенове. Безспорно сме разочаровани от последните резултати, но в никакъв случай не сме недоволни от играта на отбора. Изправихме се срещу много класни съперници и за съжаление във всеки от мачовете не ни достигаше съвсем малко, за да вземем нужните ни точки. Дали след индивидуални грешки или спорни съдийски отсъждания, факт е че сме на незаслужено ниско място в класирането.

Нека погледнем обаче в статистиката. В същата поредица от 7 мача с тези съперници предишния сезон също завършихме с актив от 0 точки при голова разлика 4:22. Дори в сезон 2018/19, когато стигнахме до плейофите за място в Лига Европа в тази серия от мачове завоювахме само 1 точка (0:0 срещу Локомотив Пд в Монтана). Тогава общата голова разлика бе 3:10. Сега е 7-14 и нито един мач загубен с повече от гол пасив. Само преди година бяха дори в още по-лоша серия – 9 поредни мача без победа, като това включваше реми у дома с Витоша и разгромно 6:0 срещу Лудогорец.

През последните 130 мача на Ботев Враца в професионалния футбол, при това ръководство, е извършена само една треньорска рокада и то по желание на Сашо Ангелов. За това и сега сме уверени да подходим със спокойствие към създалата се ситуация и да осигурим пълен комфорт на щаба преди решителните мачове. За съжаление загубихме толкова точки, че от тук до края на първенството всеки мач за Ботев Враца ще е като финал.

Доказали сме, че търпението и спокойствието са най-ефективния начин клуб като нашия да върви напред. Временните сътресения не ни разколебават и заставаме твърдо зад отбора! Призоваваме всички привърженици на футбола във Враца да направят същото.

Надяваме се съвсем скоро момчетата да имат Вашата подкрепа и от трибуните, защото ние сме сред малкото останали в елита отбори, за които факторът Публика има значение. За всички ни е ясно, че друга подкрепа не очакваме, така че ще трябва да си помогнем сами – както винаги през последните 100 години!

post

Ботев Враца II – подмладен, без победа в контролите, но изпълнен с оптимизъм

През тази седмица завършва подготовката на обновения ни дублиращ отбор. Великолепното представяне на Ботев Враца II през есента ни даде възможност да направим следващата крачка в развитието на отбора. Специално благодарим на Камен Илиев, Цветко Иванов, Пламен Илив, Иво Маринов, Ивайло Кунчев, Боби Боянов, Николай Методиев и Кирил Кръстев, както и на треньорът им Любен Любенов за силното представяне през есента.

През зимата успяме да привлечем някои от най-ярките таланти в българския юношески футбол, включително трима национални състезатели. Също така върнахме и три местни момчета от други школи, включително Пламен Спасов от Берое. Драстично свалихме средната възраст на тима, която през миналата година на моменти бе по-висока от тази на представителния тим.

Съзнателно поемаме риска, че през пролетта няма да имаме толкова впечатляващи резултати, но развитието на кадри за първия тим е основният приоритет. Налагането на Мирослав Маринов при мъжете е само първата стъпка. През тази подготовка 9 момчета от дубъла участваха в различна степен в заниманията на Тони Здравков. Въпреки двата снеговалежа през януари успяхме да проведем тренировъчния процес без прекъсване, благодарение на Вангел Вангелов и достъпа до закритото игрище. Това се случи за първи път в клубната история. В заниманията на новия старши-треньор Радостин Александров взеха участие 28 момчета, като 26 от тях играха и в приятелските мачове.

Резултатите в контролите нямат голямо значение, но показват до къде е стигнал отборът в развитието си. Записахме едно равенство във Видин и четири минимални поражения в Дреновец, Ботевград, Мездра и Монтана. Головата разлика е 9:14, като само в един мач младият ни отбор отбеляза под 2 гола. Липсата на опит и достатъчно физическа сила бяха основната причина да допуснем толкова много попадения. Въпреки негативните резултати, играта на тима се понрави със своята атрактивност и резултатност. Като голмайстори се отличиха Асен Русинов (4) и Йордан Желев (3). Силно играха останалите от есента Христо Георгиев, Любо Петров, Александър Добчев и Любо Младенов, както и новопривлечените халфове Теодор Георгиев и Станислав Петков. Трениращите с първия отбор Виктор Василев и Мирослав Маринов изиграха общо 80 минути в тези мачове, така че те тепърва ще дават своя принос за тима.

В последната контрола срещу Монтана U19 средната възраст на титулярите ни беше 17 години, като в игра се появиха двама родени през 2005 година – Любомир Василев и Ивайло Дудушки. Съвсем скоро в тренировъчния процес ще започнат да се включват и талантите от отбора на Тодор Гарев родени през 2006 година. Дебют в мъжкия футбол през тази подготовка направиха общо 15 момчета.

Треньорският щаб и ръководството имат едно основно очакване и изискване към футболистите в отбора през идните 4 месеца. Момчетата трябва да подхождат с цялата си концентрация и старание към всяка тренировка и официален мач. Дали ще започнат да побеждават още този сезон е рано да се каже, но със сигурност ако полагат нужните усилия ще намерят място в професионалния футбол. Детската градина на Ботев Враца започва участието си в мъжкия футбол тази неделя в отложен мач срещу Вихър Славяново като гост. Смелостта на тези момчета да направят първи стъпки сред големите на 15-16 години трябва да бъде адмирирана. Да им пожелаем успех!

post

Електронни билети и за мача срещу Монтана

Този петък (25 септември) приемаме Монтана в регионалното дерби на Северозапада! След победата в София над Царско село, момчетата на Тони Здравков ще искат да затвърдят доброто си представяне с нови три точки. Победа в този мач ще ни затвърди в средата на таблицата.

Мачовете срещу Монтана са сред най-чаканите във Враца и за това прогнозите са на трибуните да дойдат поне 3000 души, които да подкрепят Ботев Враца. Билетите за мача ще бъдат пуснат в продажба в четвъртък, а вече може да си закупите онлайн пропуск. Отново има два типа талони – с цената на билета – 5 лв., както и такива за подкрепа на детско-юношеската школа на клуба на стойност 20 лв.

post

Къде ще играят децата ни?

Стана неприятна традиция всяко лято ръководство, треньори, деца и родители в Ботев Враца да се чудим в какви първенства и срещу какви отбори ще участват нашите формации. В края на август все още не знаем! Най-нормалното е школите на всички клубове с представители в първите три нива на мъжкия футбол да участват в общ шампионат за своята възраст. Обаче не се случва така. Все по-рядко се сформират зонални групи и все по-често се правят някакви схеми за междуобластни и дори само областни надпревари. Това е с цел някои клубове да пестят раходи, но реално обрича стотици деца от Северозапада да играят лишени от интрига мачове цяла година и да разчитат само на участие в турнири, които за жалост са основно финансова тежест на семействата.

Защо наборите 2008, 2009, 2010 или 2011 на Ботев Враца все още не са срещали Бдин Видин, Локо Горна, Севлиево, Янтра или Етър в официален мач?

Защо отборите, които са географски близо един до друг, имат право да настояват за микро първенства, в които да пътуват само по 20-30-50 км.?

В същото време Ботев Враца е в позицията да се моли, за да участва в „търновското“ първенство. Нещо, което е най-нормалното за развитието на малките футболисти. Една група с тимове от Видин, Монтана, Враца, Плевен, Габрово, Велико Търново, Горна Оряхвовица и Севлиево със сигурност би била по-полезна за нашите деца, от ежеседмичните сблъсъци с Мездра, Бяла Слатина, Селановци и Козлодуй (пълно уважение към хората в тези населени места, които с апостолски усилия държат детския футбол там жив). Нямаме против да играем и срещу тях паралелно с година-две по-малки момчета.

Да, за нас е по-удобно да бъдем в софийско първенство, защото София ни е два пъти по-близо от Горна Оряховица, Велико Търново, Габрово или Севлиево. Отделно в София област има градове като Своге, Етрополе и Ботевград, които са ни дори по-близо. Но българският футбол не се върти около Ботев Враца и за това настояваме за цялостно решение на проблема, защото много клубове сме засегнати.

Футболната география с 4 зони трябва да бъде премислена и надяваме се с тази си позиция даваме начало на полезен и позитивен дебат. Имаме три конкретни предложения:

1. Всеки клуб с отбор в едно от първите три нива на футбола да бъде длъжен да развива най-малките възрасотви групи – до Футбол 11.

2. Зоналните съвети на БФС проактивно да настояват за сформиране на възможно най-силни групи, а не да бъдат поставяни под натиск от клубовете за намаляване на транспортните разходи.

3. В случай, че първите две предложения се окажат неприложими по някаква причина, тогава нека формациите на професионалните клубове да имат избор в кой регион да се състезават. Ако е дошло време за по-сериозна реформа в географията на българския футбол, то може да се помисли областите Габрово и Велико Търново да участват в надпреварите на Североизток (ще им бъде по-близо да отидат до Разград, Шумен и Варна, отколкото до Видин), а клубовете в София област да минат към Северозапада.

Недопустимо е клуб от Първа лига (а и всеки клуб, който иска да развива школа) да се моли, децата му да бъдат „приети“ в зонална група! Не е ли редно да бъдем задължени да сме там?